В тази организирана, но органична разходка, участниците се срещат с една утопична представа за носталгията: като емоционален пейзаж на неосъщественото, на липсата и на преходността. Проектът изследва как архитектурата и градската среда съхраняват лични и колективни спомени – за срещи, раздели, сбогувания и надежди. Места, лишени от интимност в забързаното ежедневие, се преобразяват през погледа на любовта, тъгата и въображението. Финалната ни спирка се превръща в място, където интимното и публичното се срещат. Една абстракция, която се опитваме да уловим съвсем конкретно.