Андреа Попйорданова и Франческа Кастанети (етноботаник от Италия) организираха през 2023 г. опознавателна разходка във „Въртопо“, по време на която участниците бяха  поканени да опознаят градския пейзаж чрез растения и техните истории. 

„Въртопо“ е поляна в покрайнините на София, която не е нито парк, нито застроена зона. Разходката продължи около 2 часа и ще включва споделяне на знания и практики, които ни помогнаха да се потопим в това място с всичките си сетива. Запознахме се с някои от бурените и тревите във „Въртопо“ и ще изследваме на какво могат да ни научат растенията за нас самите и за земята, както и за това конкретно място. По време на разходката авторите засегнаха и теории и идеи от съвременната екология и етноботаниката, като разказаха за отношението ни към земята и растенията. В рамките на уъркшоп учаснтиците можаха да вземат част от пейзажа със себе си.

„Въртопо“ е обширна поляна с гледка към Витоша, разположена между софийските квартали Дървеница, Младост и Студентски град. Според Общия устройствен план на София, „Въртопо“ е отреден за зона за градски паркове и градини, което означава, че на територията му не може да се строят частни имоти. Голяма част от площта му обаче се състои от частни земи, които за момента не могат да бъдат откупени, и вследствие на това „Въртопо“ не може да бъде превърнат и в обществен парк. По краищата му се разрастват строителни площадки, дотолкова, че е все по-трудно да се открие вход към него. Там, където спират сградите, започва поляна, която е местообитание на много плодни дръвчета, плевели, но също така и на бездомни кучета, незаконни постройки, две реки, манастир и много други. За разлика от един градски парк с подбрани и класически красиви растителни видове и обособени алеи, Въртопо е това, което избира да бъде през различните сезони. Тази поляна на ръба на София е по свой начин фрагмент от това, което е била Софийската равнина преди да стане гъсто населена и силно застроена.

Франческа Кастанети е етноботаник от „Център за биокултурно разнообразие“, Кент, и стажант по традиционно билкарство, който работи в областта на етноботаниката, билкарството и културата. Тя се движи заедно със сезоните между Италия, Обединеното кралство, Непал и норвежката Арктика – от фарове до планински села. Франческа учи и преподава за растения и за познания за земята, като използва етнографски методи, но и се позовава на теории от етнобиологията, политическата екология и изследвания на коренни населения. Чрез познания от сферата на билкарството и активна работа с хора, Франческа изследва динамиките на общността, разказването на истории и ритуалите като начин за изграждане на дълбоки взаимоотношение със земята, която обитаваме.

Андреа Попйорданова е художник, чиято творческа практика е ситуирана между илюстрацията, книгата и графичния дизайн. Интересува се от това как живеят хората и какво влияние имат върху пространствата, които обитават и как се свързват с тях. През 2021 г. завършва проекта „Първа линия“, въображаем пътеводител за бреговата ивица на Слънчев бряг и презастрояването, тема, разказана чрез рисунки на басейни и рекламни текстове от хотели. През 2022 г. е участник в първото издание на „Център за социална визия“, където започва да работи по темата за непознатите и диви зелени пространства в София и връзката на хората с тях чрез проектите „Овощни градини“ и „Градска реколта“.

*Проектът бе реализиран с подкрепата на Министерство на културата по програма “Визуални изкуства”, както и Culture Moves Europe.

Разговор с Андреа Попйорданова и Франческа Кастанети може да прочете тук на Журнал за социална визия.

За изданието „Непотребен наръчник за Въртопо и неговите бурени“ може да прочетете тук (изданието е изчерапно).