Стая на края на света Вероника Десова (30мин продължение) „Стая на края на света“ е мултимедийна инсталация и пърформанс, която използва мъгла с аромат на гора и природа в центъра на композицията си. Творбата навигира между представите за възвишеното и баналното, изобразени чрез хореография в стил tableau vivant. Творбата разглежда връзката ни си с природата и средата, в която живеем. С въвеждането на индустриализацията и урбанизацията в началото на ХХти век, много градове биват лишени от идентичността си чрез въвеждането на модернизма и международния архитектурен стил, създавайки хомогенни пейзажи, които се превръщат във фон на съществуването със също толкова монотонен ритъм – модерен живот, който до голяма степен е лишен от автентична връзка с природата. С творбата, Десова въвежда понятието за „корпоративно-възвишено“, както е дефинирано от нея, обхващащо едно въображаемо бъдеще – пост-антропоценова реалност, напомняща на дъното на море или на върха на планина, същевременно заобиколено от корпоративно изглеждащ женски антураж. Първият слой на работата интерпретира концепцията за неволната или латентна памет, понятие дефинирано от Марсел Пруст в книгата си „В търсене на изгубеното време“. Там, авторът разказва за интензивен момент на сетивно преживяване, предизвикан от вкусването на бисквита потопена в чай, момент който внезапно връща скрит негов спомен. Подобно на този ‘прустев ефект’, творбата ни транспортира в едно алтернативно простраство, далеч от урбанизираната градска среда на Варна. По този начин композицията създава въображаема аналогова виртуална реалност, а мъглата премахва детайлите, обърквайки сетивата ни. Първоначално, обонятелните ни асоциации ни пренасят във въображаеми гористи или други природни пейзажи, но навлизайки в пространството, възприятието ни за контекста е бързо преобърнато чрез въвеждането на втория слой на работата – този на хореографските движения на четирите жени-протагонисти. Привидно принадлежащи на различна корпоративна вселена, георините изпълняват различни ‘задачи’ с офисен характер. Методичните и понякога ритуални движения рамкират повтарящ се момент на труд и сътрудничество. Пърформънсът е разделен на четири действия, формиращи кръговратен цикъл от ритмична хореография. Полу-изтрити от мъгливата среда, ‘офисните задачи’ наподобяват неловък танц на машини в пространсво, в контекст, който коствено напомня на опушена горяща сграда или друг апокалиптичен пейзаж. В Стаята на края на света, връзката между природата и хората е замъглена и изкривена – използвайки похватите на романтицизма, които чрез изобразяването на мъглата изразяват идеи за възвишеното и сублимното; но тук те са парадоксално контрастирани с ежедневното и баналното. Стаята на края на света ни пренася в алтернативно безвременно пургаторно пространство. Куратор Ага Млинчак Специални благодарности на участничките Нора Трифонова, Теодора Джерекарова и Симона Шанколова.