Едно от водещите събития в първото издание на „Девет слона“ бе преобразяването на зелените пространства около бившето ж.п. трасе в парк „Бял Бор“ в кв. Гевгелийски (в близост до метростанция „Вардар“), където в рамките на няколко дни то бе почистено, а около няколко специално за целта създадени пейки и маси се състоя концерт на една училищна банда, както и други артистични и социални прояви.

Светослав, един от двигателите на сдружение „Зелена линия“ споделя, че идеята е повлияна от примера на НордБанд Трасе – подобно пространство във Вупертал, Германия, използвано за организирането на събития. Докато е учил там, той е бил свидетел как, чрез гражданска инициатива, един такъв изоставен обект може да бъде трансформиран с минимални средства и да се превърне в културен двигател на общността.

Така и събитието в кв. „Гевгелийски“ повдигна въпроса за това колко малко е нужно, за да влязат в употреба подобни забравени пространства и как гражданската ангажираност с градската среда е най-важният фактор за нейната положителната промяна. Какво друго можем да постигнем заедно, ако за броени дни едни занемарени релси могат да се превърнат в приятно място за отдих и социализация, което събира жителите на квартала?

В рамките на събитието  бе представена идеята за т. нар. „Зелен Ринг“ и неговото преминаване през „Гевгелийски“, след което организаторите поканиха присъстващите да отговорят на десет въпроса за това какво те биха желали да видят в пространството. Кулминацията бе музикалното участие на две банди, членовете на които са жители на квартала и ученици от НГПИ Свети Лука, където Стела Василева е класна.

Организаторите споделят, че целия процес около реализацията на  „Приятели на Зеления Ринг“ е импровизиран и силно зависим от квартала и хората, които срещат там. За това и за тях е било важно да дадат сцена на младите, вместо да канят комерсиални и известни изпълнители. Всичко се случва за около три часа, но сега това място живее собствен живот и въпреки съмненията, че създаденото ще бъде запазено в този си вид, заради спецификите на квартала, то продължава да съществува.

Светослав споделя: „Най-интересното е, че хората по някакъв начин усещат, че някой нещо е направил и никой не си хвърля боклуците там. Един месец по-късно още е чисто, това е моят най-голям подарък. Другата ни награда беше, че децата от квартала като свършваше вече всичко питаха “Ще го направите ли пак догодина?, “Моля ви се, искаме тук да си имаме квартален фест“.