Eight Eyes

За своето участие във фестивала Nine Elephants Мона Щайнвидер и Митко Митков разработват нова пиеса, вдъхновена от мястото на фестивала — Ботаническата градина на Българската академия на науките с изглед към град София. Това е място, където природата съществува редом, заедно и въпреки близостта на столицата: шумна и гъсто населена бетонна структура, която приютява голям брой хора, действащи в сложна система от социални, икономически и културни правила.

Проектът търси да създаде разширен момент във времето и сцена за колективна интроспекция. Вдъхновени от контраста между спокойствието и изоставеността на градината — с нейните обрасли поляни и пътеки от напукан бетон — и непрестанния шум на оживения околовръстен път непосредствено отвъд нейните граници, артистите се стремят да създадат произведение със звуков пейзаж, който приветства и включва елементите и шумовете на непосредствената околност. Звуковият пейзаж на Мона е съпътстван от асоциативните размисли на Митко за място, било то въображаемо или реално, което всеки човек носи в себе си, докато се движи из града. 

Произведението изследва теми за принадлежност и в по-широк план си представя бъдеще, не много далеч, в което мътната граница между човешката инфраструктура и природата може постепенно да изчезне.

Сътрудничеството между  Мона Щайнвидер и Митко Митков обикновено, макар и не винаги, се основават на обмен между звук и думи. Този обмен се развива чрез плавен процес и наслояване на идеи, които се движат напред-назад със собствено темпо. Съвместната им работа е основана преди всичко на взаимно доверие в индивидуалните им подходи към писането и композирането.

Настоящият им проект е продължение на Swimming Pool Reflections, изпълнен на живо за първи път по повод изложба на художничката Геза Трох и по-късно е издадена като албум от варшавския лейбъл Mondoj. Техните изпълнения са ситуативно-специфични и подвижни, рамкирани от свободна структура, която предоставя пространство за импровизация.