Срещата между артиста и публиката продължава да е под формата на излагане на продукцията на първия или отваряне на неговото лично пространство през определен период от време към другите. Утвърденото взаимодействие е: художникът е водещата активна страна, любопитен и очарователен, а останалите, дори въведени някак в процеса, са слушащи и учещи, наблюдаващи, рядко критични, но често критикуващи. Тази диада в човешките отношения е естествена.  Проявява се дори в семейните ни отношения. Не е ясно откъде се ражда презумпцията, че единият човек – художникът е екстровертният тип, както и как това влияе на истинността на комуникацията. 

Ситуациите в лабораторно пространство (галерията) са инсценирани и би могло да се модифицират, ако се пренесат в неутрална зона – в публичното пространство, ако се случи т.нар. работа на терен. Когато двама или повече минувачи спонтанно се срещнат и техните взаимоотношения се превърнат във вдъхновение за творците, то това случващо учи на естествено преразпределение на социалните роли и задачите според качествата, познанията, възможностите и психологическите типове. Дори да не е възможно да се промени интеракцията между артиста и публиката изцяло, може да се направи честен жест към изравняването на участието в общото пространство. Локалните материали се превръщат в метафори на общуването. Например спецификата на елемента Вода обръща естествената нагласа, както течението на реката може да се измени.