25 септември 1983
Невена Георгиева
паус; тънкописец; цветен печат
Мястото на изгорелия Софийски държавен цирк, край Солни пазар. Построен през 1962 г., изгорял на 25 септември 1983 г.
Описание
В своята книга Канети различава някои от символите на масите като зърното и гората, дъжда, вятъра, пясъка, морето и огъня. Разглежда ги като „сборни единици, които не се състоят от хора и въпреки това се възприемат като маси“. Колажът от текстове, които ги описват, е представен като визуална гатанка. Включените в тази извадка пасажи разглеждат един от символите на масите според автора. Вплетени в структурата на растерното изображение, тези текстове могат да бъдат прочетени само отблизо, а да бъдат обхванати с поглед, давайки възможност да се види образ – само отдалеч. Двата процеса са несъвместими – имаме възможност във всеки един момент да преживеем или едното, или другото, никога двете едновременно. В същото време между тях има неразривна връзка. Това, което описва текстът, без да го назовава, е отговорът на гатанката – визуално въплътен в растерен образ.
Проектът е свързан със сграда, която вече не съществува, и място, което не изглежда по онзи начин, по който някога е изглеждало. Това сякаш е естественият ход на динамичното настояще, което постоянно премоделира средата около нас. Идеята за проекта е осмислена през две пресичащи се линии – първата е документална фотография, една от малкото, уловили изгарянето на Софийския държавен цирк през 1983 г., а втората са откъсите от текста на Елиас Канети „Маси и власт“. Пожарът, унищожил Софийски държавен цирк, е един от оставилите дълбок отпечатък в историята на града. Спекулира се, че няма официално доказана причина за него. До нас достигат парчета информация, които сякаш се опитват да изградят цялата картина, но така и не успяват. В серията от визуализации са използвани фотографии от пространстовто, така както изглежда към юли 2024 г., като намерението е да се покажат вариации на възможните времнни вплитания на текста в средата. Те нямат претенцията да представят завършен вариант, готов за реализация, а по-скоро изследват възможностите за такива.
Невена Георгиева е сценограф на свободна практика и хоноруван преподавател по Живопис в катедра „Сценография“ към Национална художествена академия. През 2021 г. защитава дисертационен труд към катедра „Сценография“ на НХА, където също е завършила своята бакалавърска и магистърска степен. Работи в различни по характер театрални и кино проекти. През 2023 г. участва като сценограф в българският павилион на Пражкото квадринале – PQ Bulgaria, Late Antroposcene Findings.