Мария Македонска и Никола Замбели насочват изследването си към Бухово, където чрез теренна работа, разговори с местни жители и поетично писане събират спомени за изчезващи сгради и променящата се градска среда. В резултат на този процес създават филм за загуба, памет и трансформация.